Вода

И ето ме, застанала отвън,

с големия корем и мокрите крака.

Животът идва – о, как идва той,

с бясна скорост, напън и вода.

Във водния бульон на смисъла

Животът се е зародил

и пак оттам излизаме -

един и друг... и пак един.

Във водния бульон на смисъла,

изплуващи потъваме в един огромен свят -

уж светло е и истински огромно,

а често влизаме в мрак и теснота.

Във водния бульон на смисъла

притихналите страсти на живота носим,

изчезваме във плиткото на земния си път

и чакаме да стихне напънът.

Но той остава, той е вечен, да,

той порив е за въздух, звук и светлина -

и там пред нас отваря се врата,

загатваща величието на човешката съдба.

24/01/2020 г., град Варна

US Dream

Понякога седя във хола
и хапвам кротично закуска,
поглеждам вяло през прозореца
и там изгубвам се отвън.

Насред разбития паваж
изниква двор с трева и пясък,
велосипед е на оградата подпрян
и куче тича след косачката.
Премествам поглед аз нагоре,
а там - голяма дървена врата,
след нея има вестибюл
и стаята огряна е в светлина,

И знаеш ли, простор там има,

и въздух, въздух, свобода.

И правилно се сещаш, да - 

Това е то... американската мечта.

23/01/2020 г., град Варна

Облачно-мъгливо

Навън мъгла е, гъста като мляко.
А мислите ми са един объркан свят.
Кога? Защо? Кой? Как? Когато...
Все отговори търся без да спра.

Мъглата своя принос има -
потапя ме в магията на своя блян,
замислена, отнесена, влюбчива,
потънала в унес белота.

Защо ти е да слизаш от небето?
Не ти ли е достатъчно ей там
високо да летиш и да ни гледаш
как като мравки по Земята си пълзим?

Защо ти е да идваш толкоз близо?
Все чудя се как имаш смелост ти?
Уж си безплътен, лек, ефирен и далечен,
а всичко тук успяваш да обгърнеш в миг.

Или ти облак си, решил да търси нещо?
При нас човеците да дойдеш си сгрешил...
Е, на, ний тук сме... и те срещаме безлично,
о, теб, мъгла на нашите души.

Навън мъгла е, гъста като мляко.
А мислите ми са един объркан свят...
Въпрос. Въпрос. Въпрос. И отговор накрая,
оставящ още повече неясноти.

16/01/2020, град Варна

Когато

Когато буря срещал си,
на слънцето тъй искрено се радваш,
в облака доволна сянка виждаш,
и всеки жест милувка е обична.

Когато на война ти бил си,
към пръчка за тояга не посягаш,
в камъка подкрепа търсиш, 
и всяка твоя дума благост носи.

Когато в пропастта попадал си редовно,
цениш ти крачките нагоре,
дори дълбока дупка смел твой скок извиква
и всеки поглед устрем към добро е.

Когато край видял си,
притихнал новото начало ти посрещаш,
защото...
Нима по-силна от Живота сила знаем?
По-волен полет от Сърцето нещо друго носи?
И по-голям и вечен смисъл има
от Любовта на Бога към човека?

14/01/2020 г., град Варна

Сънувах те

Сънувах те -
тъй ясно като в летен ден.
Ти тичаше към мен щастлива
и ведра носеше товара на Света.

Сънувах те -
до мен дойде и седна.
Ти беше себе си, но друга сякаш,
замислена за бъдещия миг на Смисъла.

Сънувах те -
говорихме за Утрето.
Ти имаше най-чудните идеи,
а аз - аз исках ти да си добре.

Сънувах те -
потънахме във Нищото.
Но тъмното не беше страшно,
а пълно с яснотата на свещта, запалена във мрака.

Събудих се -
и теб те нямаше.
Отдавна вече нямаше те тук,
а аз все тихичко сънувах те Отвъд.

13/01/2019 г., град Варна