Всичко започна, когато Пушачът влезе в дома й. Така де, в живота й. Седна на масата в кухнята. И остана там 20 години. Палеше цигара след цигара. Пепелникът се препълваше сякаш за миг, а фасовете - сгърчени, смачкани, сиви, се губеха един в друг като кълбо от малки змийчета. И точно като змия влизаше злокобния дим в дробовете му и излизаше на концентрични кръгове. Но това не му правеше впечатление. Той обичаше цигарата в устата си, лекотата, която даваше на главата му, и усещането за спокойствие. Самият той беше спокоен и уравновесен човек - чудеше се тя защо му бе нужна цигарата.
И един ден разбра. Когато, въпреки всички обещания, които даде сама на себе си, се влюби в пушач. И осъзна как тя, цигарата, е първа и единствена истинска любовница. Тя е на първо място. Преди всяка друга нужда, преди всеки друг човек, преди Живота. Защото всяка дръпване е една крачка напред към неживото. И те, пушачите го знаят. Но силата на любовта им е по-голяма от всичко друго. Точно така, любов. Да, не е с главно Л, но е такава. Защото кое друго те завързва така силно към себе си, кое те кара да не мислиш за собственото си здраве и добруване, кое те прави толкова зависим, ако не това, което незнайно защо наричаме любов...
Мислеше си тя тези неща с тъга, разочарование и болка. Даваше си сметка, че нейното разбиране за Любовта като нещо, което те прави по-добър, по-силен, по-човечен е всъщност само и единствено нейно. Това наоколо е някак друго и различно. То е егоистично. Не, егоцентрично, ако трябва да сме по-точни. И изведнъж и просветна. Ако можеше да изкорени усещането на хората за егоцентризъм, не само че щеше да ги накара да живеят по-здравословно, но и щяха да спрат да са толкова безхаберни за всичко около тях.
Да, мечтата й щеше да се сбъдне. Затича се към лабораторията и даде обет - няма да търси себе си повече и няма да дава от себе си на никой друг, докато не намери начин да промени генома на зависимостта от егото. Щеше да е егоист в името на анти егоцентризма. За стимул закачи на видно място снимка на Пушача със запалена цигара на масата в кухнята, усмихнат, както винаги го помнеше. Огромен, силен и добър. Очите й се замъгляваха всеки път, когато задържаше погледа си по-дълго върху него. Но това беше мотивацията й да не се отказва и за миг. Само ако те можеше да ги откажат...
Трябваха й 20 години, но успя. Намери решението на задачата, която сама си постави. Намери и начина да го приложи. Не беше лесно да вербува хора от всички цигарени и никотинови заводи по света. Не беше й евтино. Но тя беше убедителна и много много красноречива. Увличаше хората, когато самата тя гореше в нещо. Говореше с плам, на който малко са способни. Очите й горяха като въглени и не позволяваха да откъснеш поглед от нея. Изглеждаше величествена, силна и безапелационна. И в същото време на околните им се искаше да я последват и до край света и да я защитават с цената на живота си. Това бе тя. И успя - само година след откритието й вече никой не пушеше. И всеки помнеше последната си цигара. Как бе избистрила съзнанието му и как изведнъж всичко беше ясно - тялото е храм на душата и е важно да се грижим за него, а Земята е Домът ни и трябва да спрем да я унищожаваме...
Светът им сега беше свят-утопия. Но не привидна, пост апокалиптична, близка до дистопията утопия. Не! Беше категорична, повсеместна, истинска утопия. Хората растяха свободни и се развиваха според талантите си. Животните бяха свободни членове на природата, живеещи без намесата на човека - нямаше домашно отглеждане за месо, кожа или мляко. Науката беше напреднала до степен, че нуждата от протеини и/ или вкусна пържола се задоволяваше от лабораторно произведени месни заместители от стволови клетки, добити някога много отдавна в зората на този свят и регенериращи се многократно от тогава насам по изкуствен, но непречещ на качеството им начин. Същото беше и с другите животински продукти, които човечеството ползваше и от които се нуждаеше. Единствено изчезналите видове не можеха да бъдат възкресени. Не че не бяха направени опити, но ДНКто в останките и костите не можеше да се възстанови до степен репликация. Природните ресурси бяха оставени да се възобновяват с тяхното си темпо малко преди да бъдат напълно изчерпани. Ядрените централи отдавна бяха затворили врати или, по-скоро, бетонирали околни стени. Сега силата на вятъра, водата и слънцето бяха единствените източници на енергия и бяха достатъчни. Всяка консумация беше сведена до минималните количества, благодарение на научни постижения, човешка отговорност и здрав разум. Пластмасата и всичкия друг бавно- или неразградим боклук беше впрегнат и повторно и последващо производство, така че да не се чака разложение и съответната вреда върху породата.
Вече знаете как беше постигнато това - с много труд, още повече упорство и... ами подмяна на мисленето. Така е, беше намерен начин да се подмени една малка, но изключително съществена и често срещана човешка склонност - тази на егоцентричното консуматорското настървение, с друга, също толкова съществена, но много по-рядка - тази на съзидателния блян...
Издигнаха й статуя. След кончината й един от вербуваните от нея служители в най-големия завод за тютюневи изделия разказа пътя на търсенето й пред медиите. Решиха, че трябва да я помнят такава, каквато беше - приведена над микроскопа и виждаща Голяма картина. В основата на постамента поставиха каменна плоча с изображение на Пушача.
А цигарите... Останаха в историята, както всички други зависимости. Завинаги...
09/02/2019
Няма коментари:
Публикуване на коментар