Тихо

Пристъпвам тихо, поглеждам плахо, погалвам нежно. Не, това не е начало на любовна сцена. Това е като онази популярната песен, с красивия клип и многото притежателни местоимения (в първо и второ лице единствено число) - всеки може да види и чуе женско-мъжкото и мъжко-женското. Малцина могат да видят и чуят майката и сина. Такива сме. Умовете ни са такива. Ако не бяхме такива, нямаше да ни има. Човеците. Част от света на животните. Но пък го има и човешкото. Онова, с главната буква в началото. Защото зад всеки поглед, всяка ласка, всяка не-премерена дума, всъщност има любов. И наистина, вярвам, всичко, от което се нуждаем, е Любов. Чиста. Силна. Истинска. Каквато можем, такава. И така, нека пристъпем тихо, погледнем плахо, погалим нежно... любимите си, децата си, родителите си, приятелите си, тези, с които ни е трудно дори. Себе си...

9 август 2017г.
Варна