Последният ден на август е. Лято е. Ще го бъде поне още двайсетина дни, поне астрономическото. Няколкото часа дъжд от онзи ден остават без коментар дори. Какво е малко мокър пясък между приятели! А именно приятелите на плажа идват на плажа, нали? Няма как да си враг с плажа и да си заровиш краката в пясъка с кеф и с въздишка да потопиш сухото долнище в мокрото. Не върви някакси. Освен при някаква налична клинична картина, но това не го коментираме също...
Та, за лятото. Още малко ще е лято. Още броени дни. Все хубави, слънчеви, горещи, пълни. И на 15 октомври е било горещо и сме били във водата, след даскало. Вятърът ни брулеше гърбовете, но бяхме щастливи и надути - "Нищо не разбират летовниците, че си тръгват в края на август. То морето е най-яко през октомври!" Такива ми ти работи, пуберИтетски.
Та, за лятото - неусетно мина сякаш. Като всяко друго. Бързат, бързат топлите дни. Като южен фронт вдигащ пушилка, когато настъпва. Вятърът, вятърът, той показва дали е лято. Особено покрай морето. Калориферно ли е - лято е. А като стане един такъв свеж и съблазнителен, готви ни есен. Тя без него не минава във Варна. Вятърът, моят приятел. 'Вятърко' му казвам аз и си го коткам. Не мога без него. Отвън е той, а душата ми отвътре разбира. Всичко ми подрежда като завее. Всяка мисъл, чувство, трепет си намират мястото под неговия вихър. Затова обичам есента. Заради вятъра. Най-вече. И заради други неща. Мои си. Свидни. А лятото, кръвта кипва през лятото, но не само от жегата. От истинската, неподправена магия на красотата, свободата и страстта.
Ех, лято, лято, къде отиваш, кога ще се върнеш, същите ли ще ни намериш, а ти дали ще си същото... Знам ли... Не знам.
31 август 2017г.
Варна
Та, за лятото. Още малко ще е лято. Още броени дни. Все хубави, слънчеви, горещи, пълни. И на 15 октомври е било горещо и сме били във водата, след даскало. Вятърът ни брулеше гърбовете, но бяхме щастливи и надути - "Нищо не разбират летовниците, че си тръгват в края на август. То морето е най-яко през октомври!" Такива ми ти работи, пуберИтетски.
Та, за лятото - неусетно мина сякаш. Като всяко друго. Бързат, бързат топлите дни. Като южен фронт вдигащ пушилка, когато настъпва. Вятърът, вятърът, той показва дали е лято. Особено покрай морето. Калориферно ли е - лято е. А като стане един такъв свеж и съблазнителен, готви ни есен. Тя без него не минава във Варна. Вятърът, моят приятел. 'Вятърко' му казвам аз и си го коткам. Не мога без него. Отвън е той, а душата ми отвътре разбира. Всичко ми подрежда като завее. Всяка мисъл, чувство, трепет си намират мястото под неговия вихър. Затова обичам есента. Заради вятъра. Най-вече. И заради други неща. Мои си. Свидни. А лятото, кръвта кипва през лятото, но не само от жегата. От истинската, неподправена магия на красотата, свободата и страстта.
Ех, лято, лято, къде отиваш, кога ще се върнеш, същите ли ще ни намериш, а ти дали ще си същото... Знам ли... Не знам.
31 август 2017г.
Варна
Няма коментари:
Публикуване на коментар