Есента дойде една вечер през юли. С гръм, трясък, вятър и буря. Дъждът се сипеше върху чадъра й, полата й шумолеше от вятъра, а кецовете й подскачаха през локвите. Светкавицата тъкмо беше изчезнала зад ъгъла, когато чу познат шум. Неволно краката й я бяха отвели до малкото бистро, в което хапваше, когато не искаше да се прибира директно у дома след работа. Поиска да я настанят на маса за един и си поръча обичайното. Нямаше намерение да остава дълго, но по навик извади тефтера си. Неволно се огледа.
И ги видя - на съседната маса, от другата страна на френския прозорец, две млади жени си говореха топло, близко, задушевно, в тази доста хладна вечер. Бяха седнали отвън, пренебрегвайки вятъра, дъжда, учудените погледи на всеки забързан минувач, сърдитите повдигнати вежди на сервитьорката.
"Една торба сол трябва да изядеш с някого, за да стане твой приятел." Така казваше майка й всеки път, когато се връщаше вкъщи, разплакана след някоя кавга с така наречена приятелка. "Една торба сол..." Това беше много сол. За колко време се изяжда една торба сол? И колко вода се пие след толкова сол? Дали тези две жени бяха изяли по една торба сол заедно? Колко сол имаше в разговора им тази вечер? И колко ли дъжд може да изпие тази солена среща?
Момичетата отвън се изкискаха. И после заговориха за нещо тайно - видя ги как се накланят една към друга, гласовете им притихнаха, все едно имаше кой да ги чуе, гледаха се в очите, а емоциите се изписваха по лицата им. Бяха толкова истински, че всичко друго наоколо й се стори като декор, а хората - просто статисти. Сякаш целият свят съществуваше, за да могат те двете да се срещнат.
Нора погледна тефтера пред себе си. И започна да пише на един дъх. Откъсна страницата, сгъна я на четири, остави пари на масата, без да поиска сметката, подмина момичетата и с усмивка остави листа на масата им. Те излязоха от своя свят, проследиха я с поглед, докато кецовете й подскачаха през локвите, а когато я изгубиха безмълвно прочетоха:
27 юли 2018г.
Варна
И ги видя - на съседната маса, от другата страна на френския прозорец, две млади жени си говореха топло, близко, задушевно, в тази доста хладна вечер. Бяха седнали отвън, пренебрегвайки вятъра, дъжда, учудените погледи на всеки забързан минувач, сърдитите повдигнати вежди на сервитьорката.
"Една торба сол трябва да изядеш с някого, за да стане твой приятел." Така казваше майка й всеки път, когато се връщаше вкъщи, разплакана след някоя кавга с така наречена приятелка. "Една торба сол..." Това беше много сол. За колко време се изяжда една торба сол? И колко вода се пие след толкова сол? Дали тези две жени бяха изяли по една торба сол заедно? Колко сол имаше в разговора им тази вечер? И колко ли дъжд може да изпие тази солена среща?
Момичетата отвън се изкискаха. И после заговориха за нещо тайно - видя ги как се накланят една към друга, гласовете им притихнаха, все едно имаше кой да ги чуе, гледаха се в очите, а емоциите се изписваха по лицата им. Бяха толкова истински, че всичко друго наоколо й се стори като декор, а хората - просто статисти. Сякаш целият свят съществуваше, за да могат те двете да се срещнат.
Нора погледна тефтера пред себе си. И започна да пише на един дъх. Откъсна страницата, сгъна я на четири, остави пари на масата, без да поиска сметката, подмина момичетата и с усмивка остави листа на масата им. Те излязоха от своя свят, проследиха я с поглед, докато кецовете й подскачаха през локвите, а когато я изгубиха безмълвно прочетоха:
"Есента дойде една вечер през юли. С гръм, трясък и много сълзи. Есента вече дойде, ти чу ли? Ето я там, на масата, с двете мечти. Те седяха и топло им беше, С есента дошла да им дава кураж, Тази вечер толкова бързо вървеше, Че сякаш всяка минута беше мираж. Те двете, сякаш вчера родени, Всяка с пътя, тревогите, своите проблеми, Всяка с усмивката, чара и радостта, Те двете, приятелки верни на есента."Есента дойде една вечер през юли. Заради Нора, заради солта, заради обичта.
27 юли 2018г.
Варна
Няма коментари:
Публикуване на коментар