Понякога, във вечери като днешната - хладна, накланяща дърветата, провокираща меланхолия и шум, в иначе позатихналия в жегата ум, си мисля за преходността.
Не вчера, предният ден беше толкова горещо, че потта по челата на хората в автобуса, ако се събереше, можеше да се напълни басейн. Е, никой нямаше да иска да се къпе в него, но това съвсем не е по темата. Днес, два дни по-късно, вече е хладно и си мирише на дълъг ръкав. И не утре, но вдругиден, почти дошъл, ще нахлузим апреските и ще наденем шапките, а аз тайничко ще си вадя от време на време банския, за да го допра до бузата си и да усетя топлината на събралото се по повърхността му слънце.
Не вчера, предният ден бях на 20+ и някъде там самочувствието ми и разбирането ми за света се бореха за надмощие едно над друго. Днес, дали не са пък и тук два дни по-късно, разбирам, че нямам представа как самочувствието може да върви напред самО, ако няма здрав гръб от силен ум, добро сърце, но и много опит! И не утре, но може би на следващия ден вече ще съм убедена, знам си го някак в мен това, че всичко, което днес изписвам са само търсения на отговори, а не решения на въпроси, че май има още много за писане, мислене и разбиране, че преходността в собствените ми мисли е неизбежна...
А някъде там, още по-напред, надявам се да стигна до този сезон в моя живот, май ще е най-добре просто да си обуя апреските, да нахлузя шапката с ушичките от детството и да изляза смело в снега, където нямам никаква представа какво ще открия. Но пък нали в това му е интересното на преходността - знае ли човек, може и да си заслужава разказът...
14 август 2017г.
Варна
Не вчера, предният ден беше толкова горещо, че потта по челата на хората в автобуса, ако се събереше, можеше да се напълни басейн. Е, никой нямаше да иска да се къпе в него, но това съвсем не е по темата. Днес, два дни по-късно, вече е хладно и си мирише на дълъг ръкав. И не утре, но вдругиден, почти дошъл, ще нахлузим апреските и ще наденем шапките, а аз тайничко ще си вадя от време на време банския, за да го допра до бузата си и да усетя топлината на събралото се по повърхността му слънце.
Не вчера, предният ден бях на 20+ и някъде там самочувствието ми и разбирането ми за света се бореха за надмощие едно над друго. Днес, дали не са пък и тук два дни по-късно, разбирам, че нямам представа как самочувствието може да върви напред самО, ако няма здрав гръб от силен ум, добро сърце, но и много опит! И не утре, но може би на следващия ден вече ще съм убедена, знам си го някак в мен това, че всичко, което днес изписвам са само търсения на отговори, а не решения на въпроси, че май има още много за писане, мислене и разбиране, че преходността в собствените ми мисли е неизбежна...
А някъде там, още по-напред, надявам се да стигна до този сезон в моя живот, май ще е най-добре просто да си обуя апреските, да нахлузя шапката с ушичките от детството и да изляза смело в снега, където нямам никаква представа какво ще открия. Но пък нали в това му е интересното на преходността - знае ли човек, може и да си заслужава разказът...
14 август 2017г.
Варна
Няма коментари:
Публикуване на коментар