В лятото

Обичам да се завивам с хавлия лятото. Така някакси по-лятно ми е. Дали... Затварям очи, попридърпвам хавлията и, хоп, отивам в мислите си покрай морето. Хладно ми става. Про-хладно. Чак усещам бриза. Онзи, морския. Морските ще ме разберат. Ама не само онези, родени покрай морето, а също и онези, другите, родени с морето в сърцата. Ама не само онова лятното море, с хората, дискотеките, планктона..., но и онова другото, зимното, с тъмносиньото, дълбокото, вятъра... Те си знаят - ще се разпознаем. Та, хавлията, една такава особена носталгия носи - хем е лято, горещо и истинско, хем като се завия с хавлията и ми става едно особено, прохладно. В жегата...

6 юли 2017г.
Варна